<p>"Великият Гетсби" е една от най-известните книги в американската литература, един от първите "велики американски романи" и най-добрият образец за документиране на ерата на джаза.</p><p>Въпреки че според моето мнение това не е най-добрата му книга, тя все пак е интересна и това са 180-те страници, с които <strong>Фицджералд</strong> е най-известен. Всъщност това е толкова типично американска история - раждането, живота и смъртта на прочутата "американска мечта", трагедията на парите и крехкостта на искрената и честна любов, че според мен като англичанин моята гледна точка на човек, който е външен за тази реалност,<span> </span>не е адекватна.</p><p>Въпреки това се утешавам с факта, че <strong>Гетсби</strong> всъщност е бил възпитаник на <strong>Оксфорд</strong>, нещо, към което <strong>Фицджералд</strong> се е стремял като млад. Горкият <strong>Скот</strong>, в крайна сметка е трябвало да се "примири" с <strong>Принстън</strong>.</p><p style="margin: 0cm 0cm 10pt">Въпреки че много е обичал родината си, <strong>Фицджералд</strong> в някакъв смисъл е имал европейски вкус. Преместването в <strong>Калифорния</strong> е било стресиращо за него - не е обичал <strong>Холивуд</strong>, не е намирал вдъхновение там и е предпочитал тишината на дълбокия Юг или суетата и аристократичността на<strong> Ню Йорк</strong>.</p><p style="margin: 0cm 0cm 10pt">Често е посещавал Европа - на почивка с <strong>Марк Крос</strong>, собственик на Мърфис на нос Антиб или на бара на хотел "Риц" в <strong>Париж</strong> в компанията на <strong>Ърнест Хемингуей</strong> - въпреки че е бил американец, е бил един от популярните посетители на известните парижки заведения.</p><p>До голяма степен по същия начин <strong>Ралф Лорън</strong>, който беше дизайнер на мъжките облекла във филма "<strong>Великият Гетсби</strong>" от 1974 г. с участието на <strong>Робърт Редфорд</strong> в главната роля, въпреки че е типичен американец, споделя афинитета на <strong>Ф. Скот Фицджералд</strong> към някои неща, които се приемат като английска класика. </p><p>Спортното поло, въпреки несъмнения му индиански произход, до голяма степен се асоциира с английския елит, който колонизирал страната и съобразно историята на дрехата <strong>Лорън </strong>е решил да я рекламира по този начин.</p><p>И въпреки че <strong>Скот Фицджералд </strong>може и да е обожавал американския футбол, той е бил очарован от европейския ред и традиции, което може би е причината за това герои като <strong>Еймъри Блейн</strong> и <strong>Джей Гетсби</strong> да получат, или по-скоро в случая на <strong>Еймъри </strong>да искат да получат английско образование и може би затова изумителният <strong>Джей Гетсби</strong> получава в имението си Уест Ег дрехи от далечния <strong>Лондон</strong> в началото на всеки сезон.</p><p><span style="color: black">По отношение на това кой да направи костюмите със сигурност няма по-подходящ човек от <strong>Ралф Лорън</strong>, който има същите мечти като <strong>Гетсби</strong>. Преди години е написал в училищния годишник, че простото му желание е "да бъде милионер". </span></p><p><span style="color: black">Това, което най-много ми хареса в работата му по костюмите на филма с <strong>Редфорд</strong> беше начинът, по който използва цветовете и това как <strong>Гетсби</strong> се различава от останалите; той носи дрехи, съответстващи на историческия период, но го прави по начин, който е в унисон с уникалността му.</span></p><p><span style="color: black"><strong>Том</strong> и <strong>Ник</strong> носеха по-типично американски дрехи, но <strong>Гетсби</strong> сякаш беше ...